Джон Винсънт Атанасов (на английски: , транскрипция на фамилията: Атанасоф) е американски физик, математик и електроинженер, на новаторска сметачна машина с отделен запомнящ модул, по-късно призната за един от първите електронни непрограмируеми със специално предназначение.
През 2018 година, на 4 октомври 2018 г., се навършват години от рождението му.
Джон Атанасов е роден в многодетно семейство на българин и ирландка.
Бащата на Джон Атанасов е родом от , но рано остава без баща, който загива в през г. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов емигрира в Америка заедно с чичо си.
Джон Атанасов от малък проявява към математика и електротехника. Завършва електроинженерство, а след това защитава магистърска степен по и докторска дисертация по теоретична физика. Джон Атанасов стига до идеята за принципно нова машина за , основана не на механика, а на електричество и електроника. Тя извършва операции по на системи с линейни уравнения по модифициран метод на Гаус, като превръща десетичните числа в двоични, аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет. Двамата с Клифърд Бери създават на машината, получила по-късно името компютър на Атанасов-Бери, но поради влизането на САЩ във Втората световна война проектът остава незавършен.

променя из основи кариерата на Атанасов и в периода 1942 – 1952 г. той работи само по военни проекти. След това основава собствена консултантска компания, става успешен и през 1969 г. се пенсионира. През това време се развива и конкуренцията между производителите се изостря. През 1967 г. с Джон Атанасов се свързват , научили за неговия предвоенен проект, и го призовават за по дела, свързани с патента на ENIAC. Така замисълът и реализацията на машината на Атанасов стават за първи път чрез съдебното решение по казуса Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp, произнесено през 1973 г.

Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е . В САЩ е с Computer Pioneer Medal от Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в , където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на и награждаван неколкократно с ордени.